Васил Левски е наследник и представител на стари карловски родове: Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Сред предците на Апостола са много горди и непокорни българи - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов.
Дядото на Левски по бащина линия Кунчо, който е бил бояджия, има пет, а по други сведения седем деца, които оставят многобройно потомство.
За родствениците на Васил Левски по майчина линия има повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, по занятие майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов отглежда осем деца – четирима сина и четири дъщери, между които е и майката на Левски - Гина.
Женитбата на сина на Кунчо Видолов - Иван с дъщерята на Васил Караиванов – Гина сродява двата уважавани рода в Карлово и създава едно дружно семейство. То ражда и отглежда 5 деца: Апостола Васил Левски, неговите двама братя – Христо /ок.1840 – 1870/ и Петър /ок.1844 – 1881/ и сестрите – Яна /ок.1835 – 1913/ и Мария /ок. 1847 – 1851/.
И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и непокорни като него и споделят несретния живот на българските хъшове. Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов и като панталонджия в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване.След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Покосен е от туберколоза. Умира ненавършил 30 години на 9 април 1870 год. в Букурещ.
По-малкият брат Петър, буен и непокорен, е готов да жертва живота си за освобождението на поробения народ. Доброволец в четата на Христо Ботев, заловен след разгрома и, той успява да избяга по пътя към конака в София. По-късно постъпва в редиците на българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекуват го в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881г., три години след като се завръща в освободеното отечество. Заради голямата му прилика с брат му Васил го наричат Петър Левски. Гина Кунчева не дочаква завръщането на Петър след войната. Тя склопва очи в зората на свободата на 27 януари/ 8 февруари 1878г.
Марийка – най-малката - заболява още като дете от едра шарка и умира през 1851г., малко след смъртта на баща им Иван.
Яна – най-голямата – носи всички грижи по революционните дела на Апостола. От нейния дом той поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му съмишленички. При всяко идване или минаване през Карлово Левски прави всичко възможно да се види с майка си и сестра си. Единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви Яна създава свое семейство. През 1850г. се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен търговец, добър и трудолюбив човек. Раждат им се девет деца – Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван, Елена. Техният род дава 55 наследници на Апостола, от които сега живи са 22. Заедно с многобройните потомци на неговите деди, на неговите чичовци, лели, вуйчовци, братовчеди от двете страни на рода – Кунчовци и Караивановци - те дават облика на един стар и голям род на Васил Левски. Днес те живеят освен в Карлово и някои карловски села още в София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, а някои в чужбина. Имат създаден родов комитет. Много от тях поддържат тесни връзки с Музей “Васил Левски”.
Всеки, който е имал преки контакти с тях, е впечатлен от всеотдайността и професионализма в работата им, от достойната им гражданска позиция, от скромността и високата нравственост, която носят. Те даряват на музея ценни семейни реликви: Бочо Загорски – оригинална снимка на Гина Кунчева и внука и Начо, Екатерина Томева – кичурче от косите на Апостола и стар семеен албум с около 80 оригинални фотографии, Божана Пачаурова с дъщерите и внуците си – оригинална снимка на Васил Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия...
Васил Левски е наследник и представител на стари карловски родове: Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Сред предците на Апостола са много горди и непокорни българи - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов.
Дядото на Левски по бащина линия Кунчо, който е бил бояджия, има пет, а по други сведения седем деца, които оставят многобройно потомство.
За родствениците на Васил Левски по майчина линия има повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, по занятие майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов отглежда осем деца – четирима сина и четири дъщери, между които е и майката на Левски - Гина.
Женитбата на сина на Кунчо Видолов - Иван с дъщерята на Васил Караиванов – Гина сродява двата уважавани рода в Карлово и създава едно дружно семейство. То ражда и отглежда 5 деца: Апостола Васил Левски, неговите двама братя – Христо /ок.1840 – 1870/ и Петър /ок.1844 – 1881/ и сестрите – Яна /ок.1835 – 1913/ и Мария /ок. 1847 – 1851/.
И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и непокорни като него и споделят несретния живот на българските хъшове. Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов и като панталонджия в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване.След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Покосен е от туберколоза. Умира ненавършил 30 години на 9 април 1870 год. в Букурещ.
По-малкият брат Петър, буен и непокорен, е готов да жертва живота си за освобождението на поробения народ. Доброволец в четата на Христо Ботев, заловен след разгрома и, той успява да избяга по пътя към конака в София. По-късно постъпва в редиците на българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекуват го в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881г., три години след като се завръща в освободеното отечество. Заради голямата му прилика с брат му Васил го наричат Петър Левски. Гина Кунчева не дочаква завръщането на Петър след войната. Тя склопва очи в зората на свободата на 27 януари/ 8 февруари 1878г.
Марийка – най-малката - заболява още като дете от едра шарка и умира през 1851г., малко след смъртта на баща им Иван.
Яна – най-голямата – носи всички грижи по революционните дела на Апостола. От нейния дом той поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му съмишленички. При всяко идване или минаване през Карлово Левски прави всичко възможно да се види с майка си и сестра си. Единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви Яна създава свое семейство. През 1850г. се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен търговец, добър и трудолюбив човек. Раждат им се девет деца – Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван, Елена. Техният род дава 55 наследници на Апостола, от които сега живи са 22. Заедно с многобройните потомци на неговите деди, на неговите чичовци, лели, вуйчовци, братовчеди от двете страни на рода – Кунчовци и Караивановци - те дават облика на един стар и голям род на Васил Левски. Днес те живеят освен в Карлово и някои карловски села още в София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, а някои в чужбина. Имат създаден родов комитет. Много от тях поддържат тесни връзки с Музей “Васил Левски”.
Всеки, който е имал преки контакти с тях, е впечатлен от всеотдайността и професионализма в работата им, от достойната им гражданска позиция, от скромността и високата нравственост, която носят. Те даряват на музея ценни семейни реликви: Бочо Загорски – оригинална снимка на Гина Кунчева и внука и Начо, Екатерина Томева – кичурче от косите на Апостола и стар семеен албум с около 80 оригинални фотографии, Божана Пачаурова с дъщерите и внуците си – оригинална снимка на Васил Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия...