Васил Левски е заловен през нощта на 27 декември 1872 г. в хана на с. Къкрина. Без да подозират кого са заловили турците го отвеждат в Ловеч, а след това в Търново, където е разпознат, а й самият той признава, че е Левски. От там властите решават да го изправят на съд в София.
Въпреки наложеното мнение, че никой не се е опитал да освободи Левски, истината е, че са направени два опита, да се организира неговото освобождаване. Първо Търновския революционен комитет свиква заседание, на което е се обсъждат възможностите за освобождаване, но сериозните мерки взети от турската власт осуетяват желанията на търновци. Южнобългарските комитети също са се готвили да освободят Апостола, ако той от София бъде откаран в Цариград, но поради решението за неговата екзекуция в София, и този опит е осуетен

На 5 януари 1873 гоина Левски е изправен пред съда. Той устоява на кръстосаните разпитии не разкрива никакви данни за революционната организация. Стреми се да се разграници от извършения обир на хазната, за да не го осъдят за криминално престъпление.