Литургия за Васил Левски,
Апостолът ни

Велислава Дърева

И като видиш, че Апостолът говори с думите на Спасителя и Спасителят - с думите на Апостола, да се не почудиш на това нещо. Защото е истинно.

1. Каква полза за човека от всичкия му труд, в който се труди под слънцето? Едно поколение минава и друго поколение дохожда. А Земята вечно стои. Също и Слънцето изгрява, и Слънцето захожда, и бърза към мястото, където трябва да изгрее. Вятърът отива към Юг и се връща към Север, вятърът непрестанно обикаля и пак се връща. Всички реки се вливат в морето и пак морето се не напълня. Окото не се насища с гледане и не се напълня ухото със слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане! Каквото е било извършено, това е, което ще се извърши. И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж, това е ново? То вече е станало във вековете, които са били преди нас. Защото кой знае кое е добро за човека в живота му? Във всичките дни на суетния му живот, който минава като сянка. И кой ще извести на човека какво ще бъде подир него под слънцето? Защото и човекът не знае времето си. Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят и човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети...
2. Ние, които отричаме и Бог, и цар. Ние, които не признаваме никакви величия и авторитети. Ние, които на всекиго кусур връзваме. Ние, подозрителните към венцехваления и пиедестали.
Ние, българите, вярваме в един човек. И като се взираме в снимките му все се мъчим да срещнем неговия поглед. И да удържим, като го срещнем. Не е лесно. Защото той за нас е направил всичко. А ние за него - колкото една троха.
В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението “На прощаване” от Христо Ботев, една възхвала на равноапостолните братя Кирил и Методий, преписана от молитвеник, както и началните думи на песните, които е обичал - “Сал за тебе мисля, мила моя мамо...”, “Искам, мамо, да те видя...”, “Сбогом, моя мила...” Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И на латиница - отрова и противоотрова. На следващата страница, петдесет и четвърта, Левски е написал само една дума:

"НАРОДЕ????",

сподирена от четири въпросителни.

Какво е това?
Въпрос?
Обръщение?
Вик?
Отчаяние?
Упрек?

Ако е въпрос, то отговорът е у Ботев. Мълчи народът. Мълчи. Глухо. И страшно.

3. Видях под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието. И мястото на правдата, а там - неправдата. Всичко видях в суетните си дни. Има праведен, който загива в правдата си. Има нечестив, който дългоденствува в злосторството си. Има зло и това е, че безумният се поставя на висок чин. Тогава отново размишлявах за всички угнетения, които стават под слънцето. И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител. И че силата беше в ръката на тия, които ги угнетяват...А за тях нямаше утешител. За това облажавах умрелите, които са вече умрели, повече от живите, които са още живи. А по-щастлив и от двамата смятах оня, който не е бил още. По-добре на тогова, отколкото на оногоз, който и два пъти по хиляда години да би живял и не види добро.
4. Робството е убийствено. Не само заради това, че пет века ни е нямало върху картата на света. Не само заради това, че сме останали десет века назад. Не само заради това, че са ни бесили, потурчвали, клали, набивали на кол.

5. И по-страшно има.

6. Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Защото безумният сгъва ръцете си и яде от своята си плът. И казва: по-добре една пълна шепа със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и с гонене на вятъра. Каквото съществува е ставало вече, каквото ще стане е ставало вече...Всички отиват на едно място. Всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта. Една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на лошия, на чистия и на нечистия, на оногоз, който жертва и на оногоз, който не жертва. Каквото е за добрия, това е и за грешния. И за оня, който се кълне и за оня, който се бои да се кълне.
И ако видиш, че сиромахът се угнетява и че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, да не се учудиш на това нещо. Защото над високия надзирава по-висок. И над тях има по-високи.
Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Но по-скоро се бойте от оногова, който може и душа, и тяло да погуби.
7. И по-страшно има.
8. Робството изяжда народа отвътре. Поколение след поколение. Човек по човек. Топят се смелост и гордост, чест и достойнство. Топят се и чезнат. За да се появят покорство и страх, подлост и предателство. И пак така, човек по човек, някой е трябвало да възвърне тоя народ към живота и към себе си. Същия тоя народ, който се е научил и е свикнал да бъде по-нисък от тревата и по-тих от водата. Същия тоя наод, който е измислил приказката за преклонената главичка и за сабята. И не само я е измислил, ами се е надявал на нея за своето оцеляване.
А по-непоклатима от всякоя империя е робската душа. Как се съживява народ, полуумрял от страх? Как да му обясниш, че свободата няма да прецапа Дунава, нито ще преплува морето; че свободата не се дава, а се взима. Как се събужда народ, залюлян в дрямката на Ориента?
Човек по човек.

“Занятието ми е да облекчавам положението на българите. И обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България”

9. Него кой е обнадеждавал?...

10. ХРИСТОС: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Ако иска някой да дойде след мен, нека се отрече от себе си. Нека вдигне кръста си и така нека ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си, ще го намери.

ЛЕВСКИ: Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си. Истина, истина ви казвам - по-добре е да отида аз.
ХРИСТОС: Изпълни това, на което си се обрекъл. По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
ЛЕВСКИ: Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не да вдигам глас за себе си - това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
ХРИСТОС: И като видя, че идват да го вземат насила, за да го направят цар, пак се оттегли самичък на хълма.
ЛЕВСКИ: Такова нали ми е предначертанието - не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. А и какво повече да искам, като гледам, че отечеството ми е свободно.
ХРИСТОС: Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече да искам, ако се е вече запалил.
ЛЕВСКИ: Трябва да се съветваме един други и да избягваме и най-малката гордост. Да не присвояваме за себе си нищо. Не си взимайте нито сребро, нито злато, нито медна монета. На драго сърце да обичаме тогова, който ни посочи погрешките. Защото ако обичаме само ония, които обичат нас, каква награда ни се пада?
ХРИСТОС: Истина, истина ви казвам - няма да ви лъжа за нищо. Работите ни вървят като жаба през угар - днес наред, утре без ред, други ден - никаквата. Стига вече таквиз неспоразумения, зависти и укори. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. Тъй кьоравата недейте стъпва! Досега както са вървели работите ни, все слепи не сме ли ги раждали? Който не е чист - убивам го.
ЛЕВСКИ: Смърт, смърт и смърт! И нека чернея тогава аз пред народа! И който има кесия, нека я вземе и който няма кесия, нека продаде дрехата си и си купи нож.
ХРИСТОС: И те рекоха - ето тука два ножа!
ЛЕВСКИ: Жално за невинното момче...
ХРИСТОС: Наистина, няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши...Сал за тебе мисля, мамо...За ябълки...За барут...За цианкалий...
ЛЕВСКИ: За една жена, че е сирота...
ХРИСТОС: Той взе на себе си нашите немощи и болестите ни понесе.
ЛЕВСКИ: Ще ви моля барем за една пушка. Много ми е нужна, защото с нея някак с по-живо сърце ще отвождам по пътя си. Може би да ми откупи живота още веднъж.
ХРИСТОС: Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън българско. По вишегласие, а не по мнението на тогова или оногова. Не говорете излишни думи! Не бивайте като лицемерците, защото те обичат да се молят по ъглите, че да ги виждат човеците. По-много хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо. Да се не работи ден, а десет деня да се разправя! Вчера, каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очите си, та да не ни се смеят хората в работите утре. Гледай народната работа повече от всичко друго. Повече от себе си да я уважаваш. Всичките неразбории, зависти и укори, са тая причина, дето разделя един народ на части и не остава нищо. Тогава видях - за всеки труд и за всяко сполучливо дело на човека му завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра!
ЛЕВСКИ: Кажете и на Анастаса - да дойде да му дам мястото си!
ХРИСТОС: Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш! И чакаш го да стане по-голямо, та да убие народа! На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи както и да е! Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра.
ЛЕВСКИ: Сбогом, моя мила, кой знае дали...
ХРИСТОС: Сбогом. Сбогом. Сбогом. И ако някой чуе думите ми и не ги пази, аз не го съдя.
ЛЕВСКИ: Бай Димитър, че е заслужил в много неща за смърт - така е. Но прощава му се, поради простотията му. Аз не смея да пущам хора да лъжат народа.
ХРИСТОС: И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на бога. Пазете се от човеците, защото ще ви предават и пред царе и управители ще ви извеждат поради мене да свидетелствате. Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра.
ЛЕВСКИ: В народната работа няма шега. Пазете се, ви казвам!
ХРИСТОС: Който ме отхвърля и не приима думите ми, има що да го съди. Словото, което говорих - то ще го съди в последния ден. Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра. Но аз ви казах тия неща, та кога дойде часът им, да помните, че съм ви го казал. Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. Обаче аз ви казвам истината. За вас е по-добре да отида аз. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. Утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. Пазете се, ви казвам! Сега ценете и осъждайте. Аз ще съдя най-после. А вие внимавайте. Ето, предсказах ви всичко.
11. Него кой е обнадеждавал?
12. Главният Апостол на цяла България никога нищо не е поискал за себе си. Освен фишеци за иглянката и една “американка”, за да не преписва по 14 часа на ден писмата до комитетите. “Американката” така и не получил. Година и половина молел някой да преведе сръбския военен учебник. Превели го. През април, 1873-а. Докато Левски бързал да излезе пред времето, делото боледувало от комедии и дърти интриги, от неразбории,зависти и укори. Работниците за освобождението се настъпяли един друг по краката, търсели сламката в чуждото око и обвинявали Левски в лъжа и самовластие! “Ще се изправя и ще те клъцна в челото, та да ме запомниш за всякога!”, ще напише Анастас Попхинов.

13. Народе????

14. Дали е било отчаяние? Трудно ни е да си го представим. Нали знаем - нечут характер,весел и все пее...А байонетите неприятелеви били по-малко страшни от изродиците български. “Пази се, Дяконе!” - така е завършвало всяко писмо на Христо Иванов - Големия. “Смърт, смърт и смър!” - Така е отреждал Левски. За всеки, който се опита да замени демократската република с деспотско-тиранска система. За всеки, който злоупотреби със служебната власт. За всеки предател. Сега търсим името на предателя. Ако е едно - по-леко ще ни е. Затуй го търсим. А всички, заловени подир приключението на Димитра Общи, издавали. Всички. И организация, и комитети, и главен апостол. Всичко.
15. - Истина, истина ви казвам - един от вас ще ме предаде. А те, пренаскърбени, почнаха всички, един по един да казват: “Да не съм аз, Господи!”
- Дойде един човек на име Дякон Васил Левски. Той ме покани в комитета!
Преди ние не знаехме що е това комитет! Дяконът - той ни вкара!
- Ние го чухме да казва - “Аз ще разруша тоя ръкотворен храм за три деня и ще съградя друг, неръкотворен! Аз го попитах “Кое е това драгоценно нещо?”, а той ми отговори - “Свободата”!
- Две негови приказки са прави - пет са лъжа!
Тогава първосвещеникът стана и му рече: Нищо ли не отговаряш? Но Исус мълчеше.
- Той е от Карлово, променя всяка седмица лицето си. Със среден ръст, светлокестеняви мустаци и когато говори едното му зъбче се подава малко навън и повдига малко горната му устна. А очите му са големи и пъстри...
Той хвана момчето с лявата си ръка, опря го в стената и го удари с дясната! А ръката му, на Дякона, беше кървава!
- Вземаше ми тескерето и минаваше във Влашко! Ето, казвам му го в лицето!
- Аз самичък издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик! Възнаградете ме! Това искам! Ето - аз издавам!
Тогава Пилат му каза: Не чуеш ли за колко неща свидетелстват против теб? Но той не отговори нито за едно нещо. Пилат му каза: На мене ли не отговаряш?! Не знаеш ли, че имам власт да те пусна и власт да те разпна! Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над мен, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях има този, който ме предаде на теб. Пилат му каза: Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Исус му каза: Всеки, който е от истината, слуша моя глас. Пилат му каза: Що е истина? Исус отговори: Защо питаш мен? Питай ония, които са ме слушали, що съм им говорил. Ето, те знаят що съм им говорил. Докато бях с тях - опазих ги. И ни един от тях не погина.
Занятието ми е да облегчавам положението на българите и обикалях да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.
И не проговори за нито едно нещо. И изобщо той отказа да съобщи някакви имена и лица.
16. Апостола хванали на 26 декември. До Арабаконак двайсет заптии го водели. Никой не се опитал да го освободи. Никой. Оставили сме го сам. Съвършено сам. Влезнала в сила изпитаната приказка за преклонената главица. Нима Левски не е знаел, че нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им я поднесеш в къщите на тепсия. Знаел е. Тези думи са негови. Казал ги е пред съда. За първи път Левски упреква народа. За първи. И за последен.
Но каквото и да правим, както и да се извъртаме, нашата трагична историческа вина пред Левски остава. Затуй търсим предателя. Един да е. Да не сме всички.
17. НАРОДЕ????
18. За нас е това. За нас. Дето много обичаме цитата за кривиците, но тежко и горко на онзи, който ни ги посочи. Дето се страхуваме от мислите му, та ги изричаме наполовина. Дето сме оставили неговия живот и неговата смърт да бъдат разнищвани по всички правила на нравствения недоимък с едничката цел - да се сродят с историята. Дето се крием зад гърба му и зад гърба му вършим точно обратното на онова, което е казал. Дето искаме той на нас да заприлича, а не ние на него.
19. Горко вам, законници, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят! А вие нито с един пръст се допирате до бремената.
Горко вам, защото отнехте ключа на знанието! Вие самите не влязохте, но и на влизащите попречихте!
Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги убиха!
20. Ние можем много неща. Можем да изчислим с компютър колко дни е живял. Тринайсет хиляди. За тринайсет хиляди дни той за нас е направил всичко. Ние за него - колкото троха. Много неща можем. Едно не искаме. Да видим гроба на Левски. Гроб не ни трябва. Апостола ни трябва. Да ни свестява. Човек по човек. Иначе, колкото пъти погледнем в очите му, толкова пъти ще ни пресреща една дума, сподирена от четири въпросителни:

НАРОДЕ???? 21. А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха. И намериха камъка отместен. И не намериха тялото. И ето, застанаха пред тях двама човека в ослепително облекло. И човеците им рекоха:

Защо търсите живия между мъртвите?