134 години от гибелта на Апостола на българската свобода

Ст. н. с. д-р Маргарита Симеонова
Институт за български език при БАН

Езиковата единица Народе????
в джобния бележник на Васил Левски като
носител на културна информация

Идеята за антропоцентричността (начин на мислене, което съотнася всичко в заобикалящата действителност с човека) на езика е ключова в съвременната лингвистика поради тясната връзка между езика и културата. Езикът израства в културата, развива се в нея и я отразява. Освен това служи за натрупване на културнозначима информация, както и за нейното съхраняване във вид на текстове. По такъв начин лингвокултурологията изследва както историческите, така и съвременните факти през призмата на духовната култура. Понякога тази информация за съвременния носител на езика е имплицитна, скрита зад езиковото значение. Това задължава лингвокултуролозите да прилагат избирателно културологичните и лингвистичните методи за извличане на заложената в езиковите знаци културна информация. Един пример. Как бихме разгадали посланието на Васил Левски, кодирано в джобния му бележник, в следния текст: Народе????
Иван Гранитски го нарича „загадъчния вопъл Народе????“, „вулканичния поплак Народе????“, като отбелязва, че „повече от век биографите на Левски и изследователите на неговото писмено наследство се опитват да разгадаят драматичната тайна на страшните четири въпросителни след вопъла Народе????“ (Гранитски,Куманов 2002:7).
В джобния бележник на Апостола четем следното: Приемам за револвери 3 лири турски ... Приемам за два револвера 7 лири турски, пък за един остава да го платят отпосле ... Народе????
Ще направя опит да разкрия съдържанието на скритата информация в този загадъчен въпрос, който възприемам като многократно повторение на един и същ въпрос, разкриващ способността на Васил Левски за комуникативно въздействие, независимо от факта, че коментираният текст е от личен бележник, в който обикновено човек си води лични бележки, които не са предназначени за околния свят. Както е известно, една от целите на революционната организация, създадена от Васил Левски, е да въоръжава българското население за предстоящата революция. По доброволен път се събират пари, срещу които се получава оръжие. Но народът е беден, а мнозина българи желаят да притежават оръжие, но не разполагат със средства, с които да го заплатят. Същевременно, за да бъде внесено така же- ланото оръжие в страната, е било необходимо да се изпратят предварително средствата за неговото закупуване. Елиптичното изречение (Народе????) по същество представлява емоционално риторическо обръщение-въпрос с четири въпросителни и е насочено конкретно към поробената българската общност – бедни и богати българи, въздържащи се от участието си в делото „опасно“. Смисълът, който влага Васил Левски в четирите въпросителни, е следният: Народе, как, по какъв начин да закупим оръжие, което е жизненоважно за оцеляването на българщината, ...без пари?; Кога ще се осъзнаеш, народе?; Докога ще търпиш робството, народе, не ти ли стигат пет века? Накъде ме водиш, народе?
Тук се разкрива емоционалното отношение на Васил Левски по отношение на трудностите, които срещат революционните дейци във връзка с намирането на парични средства за въоръжаване на революционната организация.
Въпросът с четири въпросителни, уникален по своята същност, от една страна, отразява безизходицата, в която се намират радетелите за изконно човешко право – свободата, по отношение на материалните средства за закупуване на оръжието, което според тях ще изкорени робството. От друга страна, настоятелното запитване би могло да се разглежда и като проява на комуникативна тактика, комуникативно въздействие, насочено към достигането на поставената цел с всякакви средства и с цената на всичко, в съответствие с интересите на изричащия този въпрос. Може да се каже, че тук е скрита и философската позиция на Васил Левски във връзка с националната свобода, която, според него, трябва да бъде придобита със собствени сили и без намеса отвън, мотивирана от предпоставката за независимост. Всичко това изисква, от своя страна, много лишения, себеотрицание и жертви. От трета страна, може да се каже, че тук се съдържа и категоричният аргумент, който е в защита на приетата позиция, схващан и като призив, и като упрек за по-голяма активност от страна на поробеното население. Тези четири въпросителни знака трябва да достигнат до съвестта на българите, да подтикнат към размисли и осъзнаване на саможертвата и жертвите, които изисква свободата.