Дякон

Безспорно приемането на монашеството е едно от жизнено определящите събития в живота на Васил Левски. В епохата на Възраждането християнската вяра е заемала особенно важна роля в живота на всеки българин. Приемането на монашеския начин на живот е бил често срещан избор за хората от онази изключително религиозна епоха от историята на българския народ.

Вуйчото на Васил Леввски Христо Василев Караиванов – познат под духовното си име Василий има изключително ключова роля в неговото физическо и най-вече духовно съзряване. Той е бил негов „духовен старец“, възпитавал го е в православно-християнски дух, като го е подготвял за свой църковен приемник.

На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

"Гина Кунчева искаше синът й да се запопи; затова беше му избрала невеста и бързаше да го ожени, а вуйка му хаджи Василий искаше да го закалугери. Братът хаджи Василий и сестрата Гина се скараха за бъдещето на Василя. Родът на Караивановци и Кунчовци в Карлово се раздели на две враждебни партии по въпроса за покалугеряването или запопванието на Василя. Кунчевци начело с Гина искаха Васил поп да бъде, а Караивановци начело с хаджи Василия - Васил да се покалугери. Като близък приятел на хаджи Василий намесих се е роднинския спор и по моя покана Кунчевци и Караивановци се събраха на роднински съвет в светогорския метох. Пред събраните роднини и приятели Гина оскърби хаджи Василия. За да се тури капак на спора, аз повиках послушника Василя и го накарах сам той да реши повдигнатия спор между майка му и вуйка му. Васил каза: - Ще се покалугеря, ако вуйка ми ме проводи на учение в Русия, и то още тая година. Хаджи Василий обеща на сестреника си пред целия роднински съвет и го накара да целува ръка на всинца присъствуващи. Гина се примири. На другия ден, на 24 ноември 1858 г., всички роднини и приятели на Кунчевица и хаджи Василия и няколко от карловските първенци отидохме в Сопотския мъжки манастир, гдето се извърши и обредът. Аз бях приемният отец на Василий в посвещаването му в служение на монашеството. От Васил Иванов той стана дякон Игнатий. Тоя ден бе тържествен за хаджи Василия. Той похарчи около хиляда гроша за угощение на присъствуващите във време на обреда. Дякон Игнатий, моят духовен син, нямаше нито един косъм на лицето, когато го задяконихме, доколкото помня, бе тих, мирен, благонравен, чини ми се, че бе и страхлив..."