Смелият знаменосец

Левски не мисли да остава дълго в Еникьой. Пише писмо на Раковски (това е най-ранното писмо, останало от Левски), в което изказва желание за по-активно сътрудничество. През пролетта на 1867 г. той разбира, че се готвят чети, и в края на февруари отива при Панайот Хитов. По препоръка на Раковски, Левски е назначен за знаменосец и на 28 април 1867 г. четата на П. Хитов преминава река Дунав при Тутракан, без да бъде забелязана от граничната стража. Четата преминава внимателно Делиормана и на 11 май навлиза в Котленско-Върбишкия дял на Стара планина. Много младежи от местата, през които минава четата, искат да се вдигнат с оръжие, но войводата ги спира. Когато минават край Карлово, войводата разрешава на Левски да навести майка си. Васил използва този удобен случай, за да се срещне и с някои свои другари. След дълъг и тежък преход, като се стига до сражения с турските потери, четата се движи към Сърбия. На 20 юли в Златишкия Балкан се събира с четата на Филип Тотю и на 4 август преди разсъмване преминава в Сърбия.