В легията на Георги Раковски

В едно с духовното укрепване на Левски, в българските земи се разраства народното пробуждане, проявяващо се в борбата за църковна независимост. Заедно със стремежа на българите за независима църква се избистря и идеята за политическо освобождение. Разговорите за това се разрастват и с времето тази идея завладява все повече българи, сред които е и Васил Иванов Кунчев - Левски.
През есента на 1861 г. се изострят отношенията между Сърбия и Османската империя. Сръбският княз Михаил III Обренович търси помощта на българската емиграция в лицето на Г. С. Раковски. В края на ноември 1861 г. Раковски създава "План за освобождението на България" с което поставя нова страница в нацио-налноосвободителните борби. В този план желаното и мечтаното във висока степен надхвърлят реалността, но важното е, че за първи път се говори за ролята на вътрешните комитети в борбата за освобождение. Ролята им обаче е ограничена и те развиват повече аги-таторска, отколкото организационна дейност.

Легионерът Васил Кунчев

Със съгласието на сръбското правителство Георги С. Раковски започва формирането на български полк в сръбската армия, който добива известност като Първа българска легия. В нея започват да постъпват млади българи от различни краища, а българските търговци в Одеса събират над 20 000 рубли за издръжката й.
Левски научава за легията и твърдо решава, че там е неговото място и призвание. През нощта на 3 март 1862 г. той взема коня на вуйчо си и напуска Карлово. В Пловдив се снабдява с паспорт, минава през София и Ниш и пристига в Белград. Постъпва в легията в началото на април.
Обучението в легията е чисто военно и се състои от много физически натоварвания, военни упражнения и стрелба. Освободен от ограниченията на монашеството, Левски свободно проявява своите физически и духовни способности. Най-после той се чувства на мястото си, намирайки своята мечтана среда и работейки за отечеството си.
Раковски се превръща не само в образец на общественик за Левски, но и в негов учител, а легията - в училище за военно дело, любов и всеотдайност към отечеството. Голямата отдаденост на родината позволява на легионерите за краткото време от 2-3 месеца да овладеят военното дело, да станат подготвени войници и през юни вече да участват в сражения и в щурма на белградската крепост.
В боевете Левски се отличава с голяма смелост и умело владеене на оръжието. В легията той се запознава със Стефан Караджа, който му прави силно впечатление с дързостта, силата и ловкостта си.
След прекратяването на въоръжените стълкновения започват дипломатически преговори. Обучението на легионерите продължава, като всеки ден се водят занятия по тактика, строева подготовка, гимнастика и спортно бягане. По време на едно от упражненията по физическа подготовка всички са смаяни от физическите способности на Васил Дякона и след един негов успешен скок през широк окоп Раковски извиква: 'Това е левски скок." Така карловецът Васил Дякона става Васил Левски.
Мисълта за предстоящата война особено активизира легионерите в тяхното желание да се изправят възможно най-скоро срещу поробителя. Войната обаче не започва. След тримесечни преговори конфликтът е приключен и сръбското правителство разпуска легията. Зимата на чужда земя и задържането в Пловдивския затвор.
След разпускането на легията Левски заминава за Румъния и там прекарва зимата на 1863 г. През пролетта преминава река Дунав и стъпва на родна земя. От Казанлък изпраща писма до майка си и вуйчо си.
През пролетта на 1863 г. Левски пристига в Карлово и мощният му тенор оглася храма "Света Богородица". Духовният сан и службата в храма го пазят и отначало властта не е особено подозрителна. Никой не го пита за едногодишното му отсъствие, но пред своите най-близки приятели Левски разкрива къде е бил и с какво се е занимавал и им говори за идеите за национално освобождение.
Мълвата за едногодишното му отсъствие се разпространява и младият дякон е откаран в пловдивския затвор. Вуйчото е подучен да свидетелства, че е направил донос заради кражбата на коня му при заминаването на дякона в Белград да се учи. По време на следствието с помощта на приятели Левски представя тази кражба като компенсация за годините безплатно служене. Хаджи Василий е уговорен да потвърди тезата му, за да не излезе подбудител за участието на Левски в легията.
След три месеца Васил излиза от затвора и се връща в Карлово. Есента постъпва в пловдивското епархийско училище при учителя Йоаким Груев. Прави впечатление на своя учител със старанието си, успехите вучението и зрелостта на интелекта си. През пролетта на 1864 г. се завръща в Карлово.

Снемане на расото в името на свободата

Убеден, че трябва да поеме по пътя към борбата за освобождението на България, Левски разбира, че монашеският сан е пречка за неговите стремежи. Фактически с постъпването си в легията революционерът се отказва от обета си към Църквата. На Великден 1864 г. той отрязва косите си и снема расото. Приятелите му, свидетели на събитието, са поразени от спокойствието и решителността, с които Левски напуска монашеството. Малко по-късно с мирянски дрехи той отива в храма и се включва във великденската служба като псалт. Карловци са смаяни. Нечувано е духовник, посветил се в служба на Бога, да се откаже от клетвата и да хвърли расото. Избухва скандал. Черковните настоятели искат обяснение, а дяконът, разстриган, спокойно им обяснява, че ще служи на българите и Бога като учител. Вуйчото архимандрит хаджи Василий прави неуспешни постъпки пред митрополията да се даде под съд отстъпника. Случаят обаче приключва съвсем леко и на Левски не е наложено дори църковно наказание.

Даскалуването във Войнягово

След случилото се Левски не може да остане повече в Карлово и отива в близкото село Войнягово, намиращо се на 6 км, където е учител две години. През това време около него се събират младежи, на които той чете книги и им говори за новите времена и предстоящите събития. Под формата на гимнастически упражнения Левски учи своите приятели на военно дело и стрелба. Трябва да се отбележи, че той има много добри педагогически способности - еднакво добре обучава както децата в училище, така и възрастните. Във Войнягово Левски е учител от май 1864 г. до края на февруари 1866 г. Не дочаква края на учебната година и внезапно напуска селото, като причините за това изненадващо решение остават неизвестни.
През пролетта на 1866 г. революционерът отива в Тулча (Северна Добруджа), за да търси своя приятел от легията Стефан Караджа. Там се запознава с поп Харитон Халачев, свещеник в близко село, който му помага да стане учител в с. Еникьой. Още с пристигането си Левски събира около себе си местните младежи и ги посвещава в белградските събития. Започва да ги обучава на военна гимнастика и стрелба, организира борби, надбягвания, прескачане на ровове и плетища. В работата с младежите той залага предимно на личния пример. Разказва се, че прескачал коне и биволи, докато пасат.