Апостола на Свободата

Всичко съществува, обгърнато от времето. Неотклонно е то и когато допуска капризни превратности. Хора и събития носят печата на необратимия му вървеж. Свързват се с битието му както най-властните, тъй и най-сводолюбивите.

Но останеше ли затворен в строгите очертания на съществуващото, човек нямаше как да наследява бляскавите дела на миналото, нито да стъпва в безбрежните селения на вечността с непознато и за него време на бъдещето.

И тъй, прашинката в Космоса, човекът отхвърли волята на станалото. С дух и дело, с мъдрост и песен той, земният, обследва вселенски висоти, смъртният достига безсмъртие.

Но и върху вечната основа на времето се прокрадват разни менливости. Различно е то. Невнинаги с еднаква мяра отглежда независими умове, благородни души, светли праведници, лъчегрейни нравственнци, велики саможертвеници. Често жилави посредственнци, хитри търговци, гъвкави приспособенци, дребни честолюбци оставят мрачни следи и върху неговия неподкупен лик. Но останеше ли само с най-отличителната си багра, щеше да тегне с оловна неподвижност. А то - за всевечната му виталност са скъпи благородните човешки дела. Те са, които похабяват камъка по-бързо от написаните върху му слова, дават облик на епохи и събития и равни по величие на тях песни.

Хора и народи имат своето време. Във всеки миг в него и извън него. Властва то и над тези, които прекрачват очертанията му и стават вечни съвременници на безспирния му ход. В безкрая на сменящи се епохи, времето с неподвластни му добродетели, моделира ярки ориентири за вечната си справедливост. Без преобръщане на личното в обективно и на обективното в преживяване от историята щеше да дъхти вкамененост. В страниците й щеше да се спотайва мъртво знание, не зов на буйни стремежи. Отминали събития живеят с родено от тях утре. Спре ли човек да трупа дела за едно дори неясно бъдеще, започва умиране.

Заплодено с вечен оптимизъм, времето запазва подвизи и мъдрост, героизъм и благородство, но най-напред - върховната за всичките му измерения човечност — саможертвата. Така пред карловеца Васил Иванов Кунчев, дякон Игнатий, Васил Левски, вдигнат от вечното народно стремление за по-светло бъдеще в Апостол на свободата, този велик заселник сред нас от бъдещи, по-съвършени светове, времето се стъписва. Вселена от кристална чистота и всеотдайност, желязно себеотрицание и необятна саможертва, той застава над съществуването си. Слово и песни, стихове и легенди, каквото и да се каже за него, все като отеснена дреха не ще покрива могъщия му духовен стан. Нито обхождането на тайните му пътеки, нито съпреживяването на всички опасности, които е понесъл по апостолския си път, не ще ни доведат достатъчно близко до същността му. Само смиреното преклонение ще ни даде ключа за дверите на нравствената му необятност. Еднакво могъщо е стъпил в миналото и в бъдещето на България, та към него се приобщава всяко поколение по свои потребности. Опознаят ли го и други народи, ще открият в нравствения му лик свои стремежи и ще го приемат за свой скъп син. Защото жаждата за съвършенство несекно следва съществуването на човечеството.

Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово. Васил Левски в България, Апостолът на свободата — в света. Както и гробът на Васил Иванов Кунчев е нейде край град София, на Васил Левски в България, на Апостола на свободата — в света.